Наистина прочетох "Пиеси" на Тенеси Уилямс съвсем скоро. Книжката е издадена от Колибри и смея да кажа, че е доста прилична. Определено ми харесва корицата :)
Може и да фрапирам някого, но този месец за първи път прочатох "Трамвай "Желание". Бях чувала, разбира се, за тази творба и колко невероятна е тя, и за Марлон Брандо в главната роля на първата постановка на пиесата и други хубави неща. Но най-голямо впечатление ми беше направил филмът на Алмодовар "Всичко за майка ми". Ако можех да обичам филм, щеше да е този. Още не съм намерила точните думи, с които да обясня какво значи за мен този филм, как го възприемам всеки път, когато го гледам...
Та в този филм "Трамвай "Желание" е един от стълбовете, около който се вътри движението. Героите са повлияни от пиесата, тя е белязала живота им и продължава да го прави. Ето от тук започна любопитството ми към Тенеси и тази негова творба. Интересното обаче е, че чак сега се почувствах готова да я прочета. Исках първо да я чета и след това да я гледам на театралната сцена, но след като затворих последната страница съм убедена, че никога не искам да видя "Трамвай "Желание" на театър! Просто съм убедена, че нито един актьор (без да подценявам или обиждам някого) ще успее да пресъздаде обарзите точно такива, каквито са в главата ми и да ме накара да изпитам същите чувства.
Сега с няколко думи ще се опитам да обясня защо Тенеси е толкова велик и пиесите му са невероятни - защото той казва ужасно много в много малко! Нека не се забравя, че това все пак са пиеси, не романи, разкази или нещо друго. И при все това той успява да изгради многопластови и сложни образи на героите си. С няколко думи ти вече си представяш героя, неговите мисли, минало, настояще, бъдеще. Ти го чувстваш и той е жив пред теб. Това повечето автори успяват да изградят след много страници старателна описателна дейност на един единствен герой. Тенеси успява с един-два реда.
Талант!
Пиесата е ненадмината! Няма смисъл да нищя повече по нея.
Стъклената менажерия
Тя е сходна по някакъв начин с "Трамвай "Желание". Героите отново търсят нещо, което никога не са имали, но знаят, че са загубили и имат нужда да го открият отново.
Интересен момент са спомените в пиесата. Уилямс отделя специално внимание на това как ще е по-добре те да бъдат представени от режисьота на постановката, какви технически похвати да ползва. В "Стъклената менажерия" се отделя по-голямо внимание на образите, Тенеси ги обяснява по-подбробо - какви са, какво е характерно за тях, как да бъдат изиграни. Това в "Трамвай "Желание" го нямаше. Там образите бяха директно представени и още от самото начало заеш кой какъв е и какво да очакваш от него.
Все още не мога да взема решение коя пиеса ми е харесал повече, но нужен ли ми е изобщо фаворит?
И двете творби са истински приказки, които разказват за нещо, което всеки е почувствал в даден момент, дори и да не си го спомня, нещо, което се крие в сърцето на всеки от нас. Ние виждаме парченца от душата или сърцето си в героите и така сякаш ни стават познати. Самите образи са достатъчно ярки, за да си убеден, че те наистина са съществували и а живели и дишали на този свят.
Кошмарът може би идва в момента, в който се опасяваш, че може и ти също като тях да бъдеш подлъган от любовта и да свършиш на някое място, на което не искаш да бъдеш, но ще останеш до края на живота си. Ти знаеш, че му принадлежиш, че не можеш да избягаш, и че колкото и да не ти се иска, пасваш чудесно точно на тази реалност. Ако имаш сили да се видиш отстрани (ако си седнал сред публиката) никак няма да се харесаш и ще ти стане мъчно за теб самия. Но ти вече си тук и сега, в реалност, която ти принадлежи и от която не можеш да избягаш, а и не искаш да се опитваш.
Тенеси е велик...
Няма коментари:
Публикуване на коментар