Имах късмета да я получим в редакцията. Веднага я награбих! Беше лято, сесията отдавна бе забарвена, аз имах колкото си искам време за четене и се чувствах страхотно!
Някъде в началото започнах да се замислям, а на средата вече бях убедена, че тази книга няма да си я купя и няма да я прочета отново...
Малко клиширан и не особено оригинален роман, в който ангелите всъщност имат демонска същност. Няма да разказвам повече по съсдржанието, но ще кажа, че този роман за мен беше просто една доста обемна кримка, която имаше прекалено прибързан и незадоволителен край... 566 страници с обяснения! Сега да ме питаш, не знам какво толкова Трусони обясняваше в тия страници, но почти нищо съществено не каза. На фона на всички подробни обяснения и чудения, развръзката на романа дойде неочаквано и остави чувство на незадоволеност. Исках да има още малко подробности, да се каже нещо повече, но уви. (нужно ли е да правя сравнение с дарбата на Тенеси да изгради многопластов герой с няколко изречения и плоските образи на Трусони, разгърнати в 566 страници? Май не)Не иsкsм да звучи като безпощадна критика! Много ме впечатли желанието на Даниел Трусони да пише в романа си за България (писателката май имаше някакви връзка с родината ни, но дали самата тя няма бълагрски корени или просто много ни се кефи, не си спомням. На който у е интересно - google it! ;))
Според някои критици романът се родее с "Името на розата", "Историкът" и "Ангели и демони". Според мен с последните две определено има много общо! В "Историкът" ставаше въпрос за България и за вампири, а в "Ангелология" за ангели, отново България и Орфей. В романа арфата на Орфей всъщност се намира в една българска пещера, пък там има и заточени ангели, които са всъщност демони, но много карсиви и едно красиво девойче се намесва и тн.... Честно казано падам си по подобен тип четива, но никога няма да го прочета отново :) (това вече го споменах няколко пъти) Също така май не си заслужава и парите, но това вече всеки сам си го преценя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар