Рей Бредбъри, Вино от глухарчета, изд. Бард

Имах огромното желание да си купя "Вино от глухарчета" още първия път, когато я видях в една книжарница. Корицата ме впечатли много силно (а както вече съм казала - аз се влияя много от корици), освен това харесвам и Бредбъри. От Рей бях чела "Дървото на Вси Светии" - страхотна книга! Но за нея ще пиша друг път...

Когато се влюбих във "Вино от глухарчета" нямах парите да си я купя... Винаги ми е ставало адски кофти, когато си харесам книга, а нямам пари за нея. 


Няколко месеца след това пътувахме голяма компания да празнуваме 8-и декември на вила в Троянския балкан. Спряхме на една бензиностанция и докато чаках на опашка за тоалетната видях "Виното на Бредбъри! Имах някакви 15-20лв в мен и я купих! Бях много щастлива и доволна от себе си! Но няма как да не се отбележи, че само един книгоиздател и истински любител на книги би си купил четиво от бензиностанция на път за три дена пиянски празник!

Когато зачетох книгата обаче ентусиазмът ми малко охладня... Просто не ме докосна...
Насилих се, опитах се, наистина! Но това не беше моята книга... Идеята на Рей да разкаже за едно магическо лято, за света на чудесата, който съществува само в главата на едно дете е страхотна. Но  аз не успях да почувствам да усетя тази книга... Нещо ми липсваше. Може би имах нужда от повече действие, от една доза отгоре реализъм и достоверност, или някое по-голямо приключение, не знам.

Не казвам в никакъв случай, че книгата е лоша! Изобщо! Милиони хора я определят като истинска магия събрана между страниците. Но аз тази магия не успях да я усетя...

На 16-и май една колежка организира страхотно събитие - Разменям мое за твое. Ставаше въпрос за размяна на книги. Занесох "Вино"-то на Бредбъри и се разделих с него. Убедена съм, че този, в чията библиотека се озове тази книга, ще е много щастлив, ще я оцени по достойнство и ще се чуди как съм успяла да се разделя с подобна книга :)

П.С. 1 Една моя колежка, която също има голям афинитет към книги, постъпи със своя екземпляр на "Вино от глухарчета" по същия начин - остави я, за да бъде "осиновена" от друг...
П.С. 2 Само да спомена, че и аз и тя успяхме да прочетем книгата някъде до средата... За повече така и не можахме да се насилим....