Амели Нотомб - Нито Ева, нито Адам, Анатомия на глада, Кралска воля

Ще слея разказите за книгите на Амели, които съм чела, в една публикация.

Сблъсках се съвсем случайно с Нотомб. 

Първо беше „Нито Ева, нито Адам”. Получихме я в редакцията и аз нали имам навика да награбвам веднага новите книги и да ги гледам, я взех в ръце. Корицата направо ме отказа.... Грозно, грозно... 

На корица е самата Амели. Явно мацката сама си ги прави тези корици или сама си ги одобрява, и после държи на всички езици корицата да е точно тази – която тя е избрала.

Та, грозна корица! Много. Но все пак реших да не съдя прибързано и реших да я прочета (нямаше какво друго да чета, а исках, пък и книжлето е тъничко).

Още от първата страница бях потънала в книгата до степен да не искам да я пусна, докато не я прочета цялата.

Амели Нотомб е графоман и както сама казва „изпадам в странни състояния като не пиша”. Пише за себе си, за живота си, за мислите си, за копнежите и желанията, за приказките и кошмарите, които я спохождат. Пише много леко и се чете леко. Личи си че пише със замах така да се каже, тоест не обмисля всяка дума и пасаж, а й идва от вътре. Страхотен писател според мен! Интелигента е и това си личи. Обиколила е половината (може би вече и целия свят).

„Нито Ева, нито Адам” разказва за любимата й Япония, но за времето, когато се е върнала там, а не за детството й (родена е в Страната на изгряващото слънце). Става въпрос за красивата й любовна история с по-млад от нея японец, за липсата на тръпка, но невероятното чувство да сте двамата и да усещате топлината на телата си, за важните решения в живота и за лекотата, с която се взимат те.

Възхищавам се на умението на Амели да те разсмее толкова лесно и с нищо кой знае какво толкова смешно. Много харесвам стила й на писане (заради него съм склонна да й простя корицата). Красива история, заслужава си.

„Анатомия на глада” – прекрасна! Разказва за детството си, за ранните години в Япония, за щастието, за скръбта (Амели никога не задълбава в чувствата! Усещаш ги ясно, но без да се завира в тях, да ги разнищва и тн. Просто те настройва на своята вълна и нямаш нужда от повече обяснения.)
Харесва ми идеята на Нотомб за глада и я споделям напълно. Глад не само за храна, а за нещо, което ти липсва адски много и се опитваш да заситиш глада си, и не се получава...
В книгата има един особен момент, когато Амели описва за изнасилването, което е преживяла като дете. В някаква бедна черна страна баща й е посланик. Всичко е мизерия, ужас, кръв и сополи. Амели намира утешение и радост в плуването в океана. Именно там във водата я нападат някакви индуси, които успяват да я изнасилят, докато майка й от брега успее да стигне до нея си в морето. Безкрайно впечатляващ беше начина как Амели разказва за случката – без драматизъм, без съжаление, без кой знае какви описания, без някога отново да разкаже за това. Възхищавам се от способността и силата й да напише за този кошмар... 

„Кралска воля” – това вече не е биографично. Книгата очарова с глупостите си хахаха! Не са точно глупости, но всичко е някак прекалено... фантастично, нереално. В „Кралска воля” се разгръща една любовна история, един човек се преражда – получил е уникалната възможност да удари един рестарт на живота си. Но държа да подчертая – това не е типичният любовен роман и в никакъв случай не е бозаво и сладникаво. Но все пак е любовно.

Чакам с нетърпение още нещо да прочета от Амели Нотомб! Почти съм наредила пъзела а нейния живот, трябват ми само още няколко парчеца  (друг е въпросът, че пъзелът е безкраен...)