Целта на Приказките и кошмарите на Лилия

Бях убедена, че няма да си правя блог.... Не харесвам блогърите и не искам да ставам една от тях.
Но за целта на това, което искам да направя, блогът е най-адекватната форма.
Тази сряда по време на лекции (Литературна критика, любимата ми дисциплина, заради преподавателя, не поради друго) отоврихме темата за читателските дневници. Повечето сигурно си спомнят тези дневници - правехме си ги предимно сами и в тях записвахме книгите, които сме прочели през лятото (нали ни даваха списък от училище със задължителна литература, която да прочетем през ваканцията).
Та сетих се аз за читателските ми дневници и колко много си ги харесвах! Задължително рисувах флорални мотиви около думите, илюстрации по книгата и какво ли още не. Много държах да проявам оригиналност! Колко ми се е получавало, не знам, но важното е, че се стараех и ми харесваше.
Та припомнихме си ги тези дневници и аз реших, че искам да започна такъв отново, особено след като през последните две години чета особено много (като под "чета" нямам предвид единствено книги). Винаги съм била капризна в подбора си на книги, не обичам да чета рецензии, не обичам да чета анотации. Имам някакъв странен принцип, по който избирам четивото си. Може би най-водещо е заглавието на романа, корицата на книгата и други подобни неща. Рядко помня имена на автори и имам покъртително слаби познания по някои особено известни и заслужили господа/госпожици и госпожи творци на слово, за които явно всички други знаят, освен аз... Но какво да се прави, всеки с интереса си.
И ето го - моят читателски дневник, така да се каже. Винаги съм имала слабост към дневници (лични предимно, не само читателски). Избирам си някоя особено хубав тетрадка или тефтер и почвам усърдно със записване на всякакви глупости и простотии, които после като прочета ми става лошо... Освен това бързо ми омръзваха тия дневници, някак осънзавах,ч е не се получава точно така както искам. Преставах да пиша, само за да мога след половин година да започна на ново в нова хубава тетрадка :)
(трябва да проверя из нещата ми в Пловдив дали съм унищожила всичките ми стари дневници... ще бъде ужасно, ако някой ми ги добара!)
Някъде бях чела, че който си прави дневник подсъзнателно, или не чак толкова, иска той да бъде прочетен и го пише със съзнанието, че някой ще го чете. От сега да заявя, че нямам болните амбиции блогът ми или по-точно читателският ми дневник/блог да става популярен и всеки ден трескаво да проверявам колко посещения имам.
Нямам амбиции за миродавно мнение, просто пиша както намеря за добре. Моля, хейтърите (ако се появят такива) да насочат хапливите си коментари другаде. Никой не ви кара да четете и никой не ви иска мнението ;) И аз ще се превърна в блогиня - ще управлявам личното си малко парченце виртуален свят както намеря за добре! Пълна диктатура от днес занапред! :)
Нека приказките и кошмарите започнат сега, а четенето да продължава!
П.С. Много ще се старая и почти обещавам да ми бъдат кратки публикациите! Не искам да са дълги, за да не затормозявам евентуалните ми читатели. Пък и да се науча да пиша с по-малко думи и да не съм голословна ;)